A flint deposit, a tell and a shaft: a lithic production complex at Ravno 3-Kamenovo? (Early Chalcolithic, North-East Bulgaria)
Résumé
Социално-икономическите промени през халколита се наблюдават особено ясно в Югоизточна Европа в зоната на културния комплекс Коджадермен-Гумелница-Караново VІ. В кремъчната индустрия те се съпровождат от специализирано производство на арте- факти, свързани както с идентичността, така и с престижа. Става въпрос за много дълги пластини, изработени посредством техниката за отделяне чрез натиск с лост. Районът на разпространение на тези пластини съвпада с този на украсената с графит керамика, известен като Зона на керамиката с графитна украса. Макар да е установено, че всяко селище е произ- веждало домашните си комплекти сечива изключително на място (чрез отделяне на пласти- ни чрез удар с посредник), центровете за производство на много дългите пластини все още са слабо известни. Суровините, използвани за домашните и специализираните сечива, са кремъци от аптския и баремско-хортривския период на долната креда. Те се срещат в изо- билие по цялото Мизийско плато на Североизточна България и често са наричани "кремък от Предбалканската платформа" Вече започваме да разбираме стратегиите за набавяне на конкреции с подходящи размери и качество за получаване на много дълги пластини, как- то и организацията на работилниците спрямо селищата и обектите за добиване на сурови- ни. Археологическите и геологическите проучвания и сондажи в Североизточна България между Кубрат и Разград осигуриха нова информация и разкриха нови перспективи за из- следвания. Единственият известен източник на конкреции, подходящи за производството на много дълги пластини, се намира в Равно, на два километра от раннохалколитното сели- ще Каменово, където сондажните проучвания разкриха местно производство посредством техниката за отделяне чрез натиск с лост. Жителите на селището са произвеждали на място домашния си комплект сечива посредством отделяне чрез удар с посредник, а специали- зирания - чрез натиск с лост. Наличният в подножието на селищната могила кремък се е използвал за производство на домашен комплект сечива и не е осигурявал конкреции с достатъчни размери за използването на техниката за отделяне чрез натиск с лост. Затова можем да предположим, че големите конкреции са добивани в Равно, където са грубо очуквани или може би са подлагани на първична обработка, след което са доставяни в Каменово в повече или по-малко готов за производство вид. Техниката за отделяне чрез натиск с лост, която едва ли може да бъде мобилна поради необходимата за нея инфраструктура, изисква високи технически умения и може би много дълъг период на обучение. Макар да е ясно, че прила- гащите тази техника са били специалисти, няма данни, които да говорят за наличие на няка- къв контрол на достъпа до суровината. В находището при Равно се намира и първата шахта за добив на кремък, чието датиране остава проблематично. Дебитажът, от който до голяма степен се състои запълнителят на шахтата, е съвместим с този от домашния комплект сечива от селищата, изработвани с техниката за отделяне чрез удар с посредник. Ако шахтата на- истина се отнася към ранния халколит, възниква въпросът за дестинацията на пластините, обикновено откривани в селищата на цяла Североизточна България. Възможен е и дифузен път до синхронните селища на Гумелница, разположени от другата страна на Дунав, където също е открит "балкански" кремък.
The socio-economic upheavals of the Chalcolithic are particularly evident in southeastern Europe within the zone of the Kodžadermen-Gumelnița-Karanovo VI cultural complex. In the lithic industry, they are accompanied by a specialized production of objects that are related to both identity and prestige. These are very long blades manufactured by the lever pressure technique. The zone of distribution of these very long blades coincides with that of graphite decorated pottery, defined as a Graphite Pottery Zone. While it is established that each village manufactured its own domestic tool kit - through laminar debitage by indirect percussion realized exclusively in place - the production sites of the very long blades are still poorly known. The raw materials exploited for both the domestic and specialized tool kits are Aptian and Barremian-Hauterivian flints from the Lower Cretaceous. These flints, which are abundant across the entire Moesian plateau of North-East Bulgaria, are often defined as "Pre-Balkan platform" flints. We have begun to understand the procurement strategies used to obtain nodules of a sufficient size and quality for the production of very long blades and the organization of the workshops relative to the settlements and raw material procurement sites. Archaeological and geological surveys and test-pits, realized in North-East Bulgaria between Kubrat and Razgrad, have contributed new information and research perspectives. The only known source with nodules adequate for the manufacturing of very long blades is located at Ravno, two kilometers from the Early Chalcolithic tell of Kamenovo, where test-pits revealed a local production realized by the lever pressure technique. This village manufactured in place both their domestic toolkit by indirect percussion and their specialized toolkit by pressure. The flint available at the foot of the tell was exploited for the domestic toolkit, but did not furnish nodules large enough for use with the lever pressure technique. We thus can propose the hypothesis that these large nodules were obtained at Ravno where they were roughed out or perhaps initially prepared, and then brought to Kamenovo in a more or less prepared state to be reduced. The lever pressure technique, which we cannot imagine being mobile due to the infrastructure it implies, required a high technical proficiency and probably a very long apprenticeship. While it is clear that these were specialists, there is no evidence indicating control over access to the flint source. The Ravno source also yielded the first flint exploitation shaft, whose dating remains problematic. The laminar debitage waste products, which constitute most of the fill of the shaft, are compatible with the indirect percussion debitage of the domestic tool kit identified in the settlements. If this shaft is indeed attributed to the Early Chalcolithic, the question is thus raised as to the intended destination of thus laminar production, usually realized in the villages themselves in all of North-East Bulgaria. A possible diffusion route would be the contemporary sites of Gumelnița located on the other side of the Danube, where this "Pre-Balkan" flint has been found.