La question du collectif dans la grammaire de Damourette & Pichon
Résumé
Събирателните имена не се третират като отделен обект в граматиката на Дамурет & Пишон. Според нас, произходът на този пропуск трябва да се търси в инструментариума, разработен от авторите в глава 5 на тяхната граматика. Свеждайки номиналната квантификация до двойното противопоставяне „putation” и „blocalité”, Дамурет & Пишон поставят на преден план множество понятия като „логическото накъсване” или противопоставянето непрекъснатост/прекъснатост. Тези понятия обаче пораждат въпроси, които изпъкват много по-ясно в категорията на събирателните имена. Затова, ние съпоставяме различните подходи и изследваме решенията, които са предложени за решаването на тези проблеми. В заключение, предлагаме проблематиката, която произтича от събирателните имена да се преформулира в светлината на теоретичната рамка Гещалт. В тази перспектива, противопоставянето непрекъснатост/прекъснатост е изоставено в полза на едно съвсем различно понятие: степен на зависимост на частите от цялото.
Collective nouns are not considered as a distinct category in the grammar of Damourette and Pichon. We argue that the origin of this gap can be found in the theoretical system developed by the authors in chapter V of their grammar. By restricting nominal quantification to the double opposition " putation " and " blocalité ", Damourette and Pichon bring to the fore several concepts such as " brisure logique " (logical break) or the opposition between continuity and discontinuity. However, these concepts entail some difficulties which are accentuated by the category of collective nouns. In the second part of the present study, we compare various approaches and examine the solutions that have been proposed to solve these problems. To close, we suggest a recasting of the problem induced by collective nouns within the theoretical framework of Gestalttheorie. From this perspective, the opposition between continuity and discontinuity is abandoned in favour of a very different notion: the degree of dependency between the parts and the whole.
Les noms collectifs ne sont pas traités comme objet à part entière dans la grammaire de Damourette & Pichon. Selon nous, il faut rechercher l’origine de cette lacune dans le dispositif élaboré par les auteurs dans le chapitre V de leur grammaire. En ramenant la quantification nominale à la double opposition « putation » et « blocalité », Damourette & Pichon mettent en avant plusieurs concepts tels que la « brisure logique » ou l’opposition continue / discontinue. Or, ces derniers soulèvent des difficultés qui sont parfaitement mises en relief par la catégorie des noms collectifs. Nous comparons alors différentes approches et examinons les solutions qui ont été proposées pour résoudre ces problèmes. Pour finir, nous proposons de reformuler la problématique induite par les noms collectifs en faisant appel au cadre théorique de la Gestalttheorie. Dans cette optique, l’opposition continu / discontinu est délaissée au profit d’une notion très différente : le degré de dépendance des parties au tout.
Domaines
Linguistique| Origine | Fichiers produits par l'(les) auteur(s) |
|---|
Loading...