Studies were carried out as part of a Bulgarian-French research project of NAIM & PACEA-CNRS with core funding from the MEAE called “The earliest manifestations of human presence in Bulgaria and the Balkans”. Levels of Middle/Upper Paleolithic Transition (40-45 ka BP) and the latest phases of the Middle Paleolithic (45/47-57 ka BP) were excavated in Sectors I and III. The flint assemblages dated back to the end of the Middle Paleolithic present some probable techno-typological interlacement with the Upper Paleolithic. This can be a result of both indirect influences and early direct co-existence and contacts of local Middle Paleolithic groups and Upper Paleolithic people coming of the Near East on the Balkans. The recent discoveries suggest the even more interesting option that the earliest modern humans of the Near East, bearers of Middle Paleolithic traditions, could have participated in this transition on the Balkans. Проучванията се осъществяват по българо-френски изследователски проект "Най-ранни изяви на човешко присъствие в България и на Балканите" на НАИМ-БАН и Института PACEA-UMR5199 на CNRS и Университета Бордо, с основно финансиране от френското Министерство на външните работи и подпомагане от Унив. Бордо 3, Оксфорд, на които екипът ни изразява своята признателност. През 2017 г. продължихме разкопаването на Сектори I и III във входната зала на пещерата и непосредствено след нея, в началото на галерията към вътрешността (обр. 1). В тях проучихме нива на обитаване от прехода среден/късен палеолит (40 000-45000 г. BP), навлизайки и в късните фази на средния палеолит, особено в сектор I (45/47000-57 000 г. BP) (обр. 2). В контактната зона на пл. 6/7 и 9 се разкриха най-долните части на културни нива VIIIa и VIIIb от самото начало на прехода среден/късен палеолит на обекта. В този контекст, обаче, те са слабо изразени, на места почти липсват и разграничаването им бе доста проблематично (обр. 2). В кремъчните ансамбли от края на средния палеолит почти липсва технологичното разнообразие и по-безспорното преплитане на средно-и къснопалеолитни техники, характерни за прехода среден/късен палеолит. Макар и рядко, обаче, в тези ансамбли се разкриват някои вероятни технотипологически предвестници на късния палеолит, сред които левалуазко ядро с опит и за пластинков дебитаж, няколко пробоя, атипични стъргалки (обр. 3.1-5). Костите от едра фауна в същия контекст (късните фази на средния палеолит) очертават преобладаване в ловната плячка на диви говеда, бизон (Bos primigenius, Bison priscus), кон (Equus caballus), диво магаре (Equus hydruntinus), кавказки козирог (Capra caucasica) (обр. 3.6-9). Този състав на ловната плячка е сравним донякъде с характера и организацията на лова не само в последващия преход среден/късен палеолит, но дори в началото на късния палеолит. Първите вероятни предвестници на късния палеолит в Козарника, свързани с тези процеси, са в и над ниво с примес на микротефра (фина вулканска пепел), транспортирана чрез въздушни течения от вулканска дейност в ЮЗ част на Апенините и датирана 57 000 г. пр. н. вр., т.е. те се отнасят към период, започващ значително преди края на средния палеолит. Общо тези данни могат да са резултат както от непреки влияния, така и от ранна директна коекзистенция и контакти, в този район на Балканите, на местни среднопалеолитни групи на неандерталците (Tillier еt al. 2017) с къснопалеолитни пришълци от Близкия изток. Последните разкрития в този район предполагат още по-интересна възможност: в прехода среден/късен палеолит на Балканите биха могли да вземат участие и много по-ранни пришълци от Близкия изток (над 120 000 г. BP), които са едни от първите представители на модерния човек извън Африка, но носители на среднопалеолитни традиции (Hershkovitz et al. 2018).